Градини

Гъба върху кора на дърво

При поддръжка на озеленяване в двор и градина, зелени площи в ресторанти, кафета, както и градини в хотели и ресторанти, градинна пред офис, едно от най-важните неща е да предпазим растенията от различни видове болести и вредители. Гъбите спадат към групата на безхлорофилните организми. Те са класифицирани в три класа: Fungi, Protozoa и Chromista, като най-голяма част от гъбите спадат към първия клас.

Описани са около 120 000 вида гъби распространени в различни части на земното кълбо и по проучван ия на миколози има още около милион гъби които чакат да бъдат описани.

Гъбите са много разнообразни по своята форма, строеж, екологични и физиологични особености, които имат значение за природата и редица човешки дейности.

Основните признаци по които се обединяват са: хетеротрофно (несамостойно хранене), липсата на хлорофил ги прави различни от продуциращите растителни организми; слабо диференцирани тъкани - талусът (вегетативното им тяло) е изграден от просто устроени хифи, които имат линеен растеж; наличие на клетъчни стени (което ги отличава от животните и ги доближава до растенията); в клетъчните стени на висшите гъби се наблюдава наличие на хитин, който участва и при изграждането на външната обвивка на насекомите.

Заразно начално на гъба

При по-нисшите гъби преобладаваща компонента в клетъчните стени е целулозата. Притежават ядро с двупластова ядрена мембрана, в отличие от прокариотните организми.

Възпроизвеждат се чрез спори, които не носят зародиш, както това е при семената на растенията.

Гъбите са причинителите за по–голяма част от ифекциозните болести по растенията. Тези болести са известни като микози.

Различните специалисти анализират че над 60% от заболяванията по културните растения са причинени от гъбите. Гъбите са паразити и се хранят за сметка на живите растения като се прикрепят и развиват върху мъртви органични субстрати, поглъщаики хранителните вещества. Гъбите имат абсорбционен тип хранене - поемаики хранителните вещества те ги разграждат до усвоима за тях форма.

Цикълът на развитие на гъбите минава обикновено през две фази - вегетативна и репродуктивна. Вегетативната фаза е свързана с успешното прекрепяне на гъбата върху гостоприемника (растението), нарастването й и увеличаване на нейната биомаса.

Репродуктивната фаза настъпва след формиране на талуса (тялото) и се проявява със спорообразуване и размножаване. При гъбите талусът в края на вегетационния сезон обикнвено загива и презимуването се осъществява най-често от презимувала спора.

Болест по декоративно растение, причинена от красива гъба

В зависимост от степента на организация и адаптивни възможности на гъбите, те може да преминават през следващите типове на размножаване: вегетативно; безполово и полово.

Най-простият начин за вегетативно размножаване на гъбите е чрез фрагментирани, неспециализирани части от хифи или гъбна тъкан (плектенхим). Той е възможен поради много високите регенеративни възможности на гъбите, широко распространен е в природата и осигурява до голяма степен изобилието и разнообразието на определени групи гъби.

При по-сложните варианти на този тип размножаване се образуват така наречените вегетативни спори. Това са структури, които се формират без промяна на ядрените фази (чрез разпадане на хифите на отделни части) и служат основно за преживяване при неблагоприятни условия. Безполово размножаване.

То се извършва със спори, които се образуват в специални органи наречени спорофори или върху специализирани разклонения на първичния мицел наречени спороносци. Тези спори се оформят без протичане на полов процес и без размяна на ядрени фази, а чрез просто деление на ядрото, което се нарича митозис.

Снимки: pellaea, anemoneprojectors и ColinD40