Градини

Разпръснат оборски тор в/у цветна леха

При поддръжка на зелени площи е важно да се задоволят нуждите на всички декоративни растения. За да бъдат вашите градински цветя и декоративни дървета и храсти максимално красиви и здрави, за да се развиват оптимално добре е необходимо да им осигурите така нужните им хранителни елементи.

Това осигуряване на хранителни елементи става като извършите основно торене и така нареченото подхранване, което изпълнява допълване на основното торене (тъй като хранителните вещества, които сте внесли с него не са били достатъчни за вашето растение, или по една или друга причина са  били изнесени от почвения субстрат, ако почвата е била песъклива например, при поливане хранителните елементи бързо се отмиват и почвата обеднява).

Самото подхранване се усъществява чрез два популярни начина сухо и "мокро" или  още се нарича течно  подхранване (течното подхранване е под формата на специални разтвори).

За сухото подхранване, също както за течното, се използват както органични, така и минерални торове. Органичните торове или още естествените торове се използват предимно за подхранване на многогодишни цветя (това са цветя които имат продължителност на живот, по-голяма от две години), особено важно е да се подхранят след като им е направено подмладяване (това означава, че са извършени редица мероприятия, като подрязване, изрязване на изсъхнали клонки, разделяне на туфата, ако са туфести, с което растението се разтоварва от голяма част от своята биомаса, по този начин растенията се подмладяват и се удължава продължителността на живота им ,а също така се подобрява и декоративния им ефект).

За подхранването се използват обикновено прегорял оборски тор (много е важно да е прегорял, защото в противен случай рискувате да попарите растенията; при разлагането на оборския тор се отделя голямо количество топлина, която буквално убива растителността, и рискувате да увредите част от растението или цялото растение, може да се увредят и корените, което довежда задължително до неговото загиване) или торфокомпост (специална смес от торф и компост, може да се намери в специализираните градински центрове, ако не успеете да намерите готова смес можете да си закупите само торф и само компост и да си направите сами сместа).

Технологията на сухото подхранване е следната. Прегорелия оборски тор или торфо компоста се насипват повърхностно между растенията обикновено през есента или пролетта (както е на снимките направени от natjwest и Stephen Cochran). Насипва се на слой 5-10 сантиметра или на гнезда около растенията.

Нормата е около 5-8 кг на квадратен метър(не бива да се прекалява защото може да се промени драстично киселинноста на почвения субстрат). За подхранване на летните цветя може да се използва също прегорял, сух оборски тор или торф, който се разпръсква на слой с дебелина 2-3 сантиметра и служи като мулчиращо вещество, което освен подхранваща роля, съхранява влагата в почвата, като намалява изпарението от повърхността на почвата, също така затруднява и развитието на плевелите.

Оборска тор

Подхранването е желателно да става вечер в облачно време и по възможност след дъжд. Ако не е валяло и се налага да се разпръскват торовете в сухо време е добре да се полее веднъж с 10 литра на квадратен метър, след това още веднъж с 20 литра на квадратен метър.

Едно от най-важните условия при подхранването с органични торове е, че те трябва да бъдат на 2-3 сантиметра встрани от кореновата шийка (за да се избегне пряк контакт, защото колкото и да е прегорял оборския тор например може да изгори растението и могат да се получат влошаване на декоративният му ефект и дори растението може да загине).

При подхранване на многогодишни цветя (това са цветя които живеят повече от две години) се препоръчва подхранването да се прави след втората година (при по-песъкливи почви) и след третата година (при по-глинести почви), това се прави защото органичните торове са силни и могат да повредят младите растения, които още не са изградили напълно своята имунна система, което ги прави уязвими , а минералните торове могат да се внасят след втората година от засаждането на растенията, защото те са с фиксирана консистенция и лесно могат да се контролират техните норми.

Снимки : natjwest и Stephen Cochran